Ще си идвам понякога
от света на мъртвите.
Гарвани като дякони
ще развързват вървите,
за да мога да скоча
оградата помежду ни,
дето все ми я сочиш
с думи или без думи.
Вратата им не отвори
и ме остави Оттатък.
Сякаш си ме изговорил
цялата, без остатък.
Всепризнавах се цяла,
отричах се, вричах се.
Подаде ми риза бяла
към смъртта да изтичам.
Понеже още ти вярвах,
се отдадох на Нея.
Смъртта поне ми е вярна.
Позволи ми да оживея.