Напомням ти за себе си
плахо,
с прозрачност, която
прави пътищата видими.
С потъналата Атлантида
насред душата ми
аз съм твоето изкупление
за всичко пропуснато,
за всяка необич.
Поемам тежестта на онова,
от което си се отказал,
и ти подарявам свободата
да обичаш
мен.