Такъв е Петъкът, притихнал.
Усещам ли, Врата ми е небето!
Навярно Бог се е усмихнал,
когато са пробождали сърцето му.
Но той е знаел накъде отива,
а аз докрая ще се разгадавам.
Когато чувствам Той да се засмива
дори да съм на път, оставам.
И спирам да се търся, вече.
С намереното си отварям скоба
за някаква любов до вечност.
А пък сега e Петък, тъмна доба.