Ще ме дочакаш кротка,
в ъгъла на стаята,
до вазата от тънък порцелан.
С неистинска походка
ще си заема мръснобялото,
петното от небе по тежкия таван.
Крилете ми ги няма.
Несресана e още жаждата
да се завърна по-възможна у дома.
Твоето търпение
с измяна сякаш ме обгражда
и ми подсказва колко много съм сама.
По коленете ми се виждат
следи от покаяние,
а устните ми вече са нестихваща
молитва.
Не ме обичай без любов! Обижда
нежното ти подаяние.
Върнах се, а пак далече литвам.
Любимата ми стая днес е пуста,
не е населена отдавна с мене...
Вратата ми се хили хлевоуста.
Мога да си тръгна,
няма повече какво да ми отнемеш.
Чертаеш карта на несторените
блудства
с погледи по мен небрежно.
Може би това, което ражда чувства
и убива чувства...
Сянка съм
и нямах право да повярвам,
че ще бъде нежно.

Ще си позволя малка редакция на три стиха, които много ми допаднаха:

"Любимата ми стая днес е пуста,
не е населена отдавна с мене...
Вратата ми се хили хлевоуста."

Извини ме за намесата, но така е по-мелодично, според мен...;)

"По коленете ми се виждат
следи от покаяние" - Браво!

Яяя, колко конструктивно предложение!:)
Утре ще поправя стиха си непременно!
Тази вечер ми е за разпускане...;)

Кой ли вярва на покаянията ми...
но да ги назова заради Бог
поне.
:)

Трябва да разжалвам някоя от Принцесите си в придворна дама
за да имам време да те чета :)
Поздрави, Принцесо.

Хе, хе!:) Скоро не бях получавала такъв комплимент!:))
Обаче има уловка в него! Множественото число на "принеса", когато се касае за "двора" на сърцето. Ами при такова гъмжило на принцеси, те автоматично се превръщат в придворни дами!:)) И се разкааарват на воля в подредените ти градини. Предполагам за градините, че е така. Иначе просто биха си тръгнали:). Принесите!:) Така че...има време да ме четеш:). А пък ако няма, значи не е трябвало:)).
Благодаря за коментара!
Развесели ме!:)))