На кръстопът си. И имаш да ми го връщаш?!
Връщай ми го в живот, в любови, в приятели.
Аз си оставам все самоубийствено същата:
не убивам пратеника, дето са ми изпратили
демоните ти, ангелите, некалените страсти.
Не чудеса ми се случват, а някакви чудесии!
Върху дланта ти голяма аз бавно пораствам.
От Палечка се превръщам в помитаща орисия.
И не бягай смутен, не се оттегляй достойно.
Трябва ми канарата на твоите мъжки плещи.
Подари ми живот, а после поръчай "двойно".
Да изтанцувам за теб любовта си, на свещи.
Да превърна света си във вечеря за двама,
да примамя стихии доземи да ти се покланят.
Остани покрай мен. Тишината си имам само.
И се боя, че отдавна архангелите ме канят
да подпиша страха си с истини и с кошмари,
да вярвам на грешките, предатели да обичам.
Животът е съдникът с милувки или с шамари.
А пак съм помилвана, до безпосочност ничия.
Подари ми живот, щом си връщаш за ласките.
По-горчиво от смърт е да си жив, а отречен.
И не е любов Животът, а е пазар за маски.
Добре, че е временен. Само Господ е вечен.
Разплати се със мен. Или аз да ти плащам?
Вярно, дългове трупах и все неопростени.
Палечка в цвете съм, ръката ти го разклаща.
А в следващия живот ще ти бъда растение
21.05.2009 10:09
Но благодаря!:)