Постинг
30.05.2009 23:23 -
Умора
Уморена съм, нощ, уморена съм.
Но и ти като утро се съмваш.
Сякаш някаква птичка простенва
с вкорененото в клетките тъмно.
Ти не тръгвай така разпиляно.
Не прощавай на утрото грешките.
Много обич докрай пропиляна
ти донесох, а ми стана по-тежко.
Уж във тебе я влях като в бездна.
Но и ти се събличаш по заран
от небето предателски звездно,
от звездите ти дадени даром.
И си тръгваш. А аз все оставам
точно дето с деня си се любила.
Уморена съм, нощ, да предавам
любовта си. A пак съм се влюбила!
Но и ти като утро се съмваш.
Сякаш някаква птичка простенва
с вкорененото в клетките тъмно.
Ти не тръгвай така разпиляно.
Не прощавай на утрото грешките.
Много обич докрай пропиляна
ти донесох, а ми стана по-тежко.
Уж във тебе я влях като в бездна.
Но и ти се събличаш по заран
от небето предателски звездно,
от звездите ти дадени даром.
И си тръгваш. А аз все оставам
точно дето с деня си се любила.
Уморена съм, нощ, да предавам
любовта си. A пак съм се влюбила!
Поздрави за този стих.
цитирайлуд (и влюбен) умора няма ;))
цитирайсъм уморен и постоянно влюбен! :)
цитирайПрекрасно е да си влюбен... пак!
цитирайРадвам се, че така ти хареса!:)
цитирайЗадължително беше да се върнеш и да ми го припомниш!:)
Дейсътва много стимулиращо, пък колко работа ме чака щото...;)))
цитирайДейсътва много стимулиращо, пък колко работа ме чака щото...;)))
То е като да си повече от жив!:)
Пак;)
цитирайПак;)
Кое ли ще е първо, кое второ...
важното е, че тази комбинация е сладка:)
цитирайважното е, че тази комбинация е сладка:)
Търсене
Блогрол