Ако бяха средните векове,
щяхa да ме горят на клада.
Дете ли щеше да ме предаде
с наивна фанатична радост?

Или близък, от мен ощетен
с последна риза за ближни,
ще ме палне с "огън свещен"
да горя - еретичен книжник.

Да прежаля и любовите си,
да прогонят и сили нечисти.
Нищо нямаше да ми се спести:
истини, а най-вече неистини.

Щях да си плащам за грехове,
да призная дори несгрешено.
Добре, че съм в другите векове,
та ми е слънцето разрешено.

Макар през тънък озонов слой
да ме дебне за стъпки накриво.
Но животът е самодивски мой,
хорото му - до припадък игриво!

Щом се хванеш, играеш безкрай.
Наблюдава ме слънцето косо
и ми спомня адски огън. И рай.
А аз танцувам. До безвъпросие.