Ти мислиш ли, че аз не съм готова
да сгромолясам всичко "преди тебе"
и да съграждам себе си наново
с тъгата на живеещия в злободневие.
За мен е лесно да ти давам с шепи,
каквото пожелаеш и когато искаш,
с желанието ти да ми прошепнеш
не черната лъжа, че толкова ме искаш!
А истината, че за теб съм като птица,
случайно долетяла на перваза ти.
И ти не си видял в очите и искриците,
с които тя жадува в обич да те пази.
Готова съм да те опазя и от себе си.
Каквото и това да струва, обещавам!
Ръцете ти незнайно накъде прострени са.
На любовта ти всичко и прощавам.

Но не и на лъжата...

!

Затуй във птица аз се влюбих,
кой би повярвал че го може,
но любовта ми даже тя излъга,
разклонени рога ми сложи... :(

И любовта може да бъде безмилостна или поне така изглежда за останалия извън нея, обаче лъжата...е непростима не за друго, а защото не е любов.

"И птиците рога ни слагат"
Ами ако и на птиците слагат рога, какво тогава?!
Тъжно е четиристишието, но, боя се, че животът често е трагикомичен и то точно защото не е еднопластов. Не можем да го управляваме изцяло. Можем само да запазим любовта в себе си, въпреки всичко и всички. За да може птицата да пърха в гърдите ни отново. Иначе сме в услуга на нечии страсти, независимо какви Така мисля.
Благодаря за искрения отзвук!