Прочетен: 989 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2009 13:51
Не, не ме е боляло глава,
нито съм се проклинала.
Аз исках да бъде така!
Исках да съм си минало.
И успявах да бъда жена.
Жигосвах със любовта си.
Луда! Вярната на страха,
нощем везаща иконостаси,
се случвах на някой мъж
плаха, нeреална кошута.
Или жестокостта изведнъж
извикваше моите шутове.
И оставах гола при тях
да се смея над верността.
Грях сторих, сторих грях!
И ме изкупваше старостта.
Но ще ми лиспсваш и там
в смиреното ми отвъдно.
От толкова време те знам,
но не успях да те сбъдна.
Не, не ме е боляло глава,
но душата ми ме болеше.
Исках да бъде точно така.
Исках, но в тебе вречена.
Любовта в изпръхнало жито
ми гледаше на карти и боб.
Вярвах дори на лъжите и.
Въпреки тях ме поиска Бог.
Но не ме е боляло глава
Само исках да съм обичана,
да не помня лика на страха.
И не ми говори за приличие!
Много обичам да те чета!
Благодаря за удоволствието!
15.08.2011 06:57