До връх, до равнина, до ласка.
В морето лъскаво - обърната тава,
безкрили призраци полагат маски
и нямам световете си подир това.
 
И нямам истини. Oстанали заблуди
са ми последните несигурни слуги.
Светът - обет за по-луди и от луди.
Повярвах му, защото в него си и ти!
 
А не защото аз съм тук все още...
Какъв ли връх се би навел до мен?
От моята страна неизброима нощ е.
Но твоята е важно, че е само ден!
 
До върх, до равнината на сърцето,
когато няма да ме има, за да знам,
че се е случило най-чистото, което
ме е отвело опростена в твоя храм.