Не си ли виждал черни лебеди на сухо,
не си ли развенчавал вечни символи?
Да тръгне любовта ти в уличката глуха
и като блудница през рамо да ти кимва.
Да ти строшат надеждите със сто тояги,
да се озъбват псета от любимите дворове,
лами към нежността ти шии да протягат
и да не можеш с наглостта им да се бориш.
Да задушават с примки неродени думи,
да те разплитат като възел от въпроси,
да те купуват и продават с дребни суми,
сребърници някой за душата ти да носи.
И в мрежа, плетена от хищните рибари
да се заплитат всичките ти истини, посоки.
Огньовете ти в нечии огнища да догарят,
а ти да зъзнеш сам или да падащ от високо.
Не си ли бил за миг поне така разнищен
и от предателски целувки да ти е горчало?
Да се събуждаш сам и да не виждаш нищо.
И в края да започваш всичко отначало.

Не ми харесват думите блудници и псета.
Ако ги замениш с други може да се получи... ХАХХАХА

Признай си, че се притесни от моя коментар :)

Много е силно!
Бил съм така, не само за миг.

:)))) Не ме разсмивай!:)
Стихотворението е толкова старо, че изобщо не съм го преживявала отново, освен последните два стиха. За думите може и да размисля, може и да не, ако седна някой ден да се занимавам с това. Но засега остава такова, неполучено:).

това е важно, че усещането не е само мое, аи някой друг е изпитвал нещо подобно, останалото са само думи и понятия условни.
Благодаря!

Мнооого ми хареса и натъжи!

queerfish!