От другата страна съм. Както винаги.
Мълча и съхранявам трезва ясотата ти.
Но сякаш вавилонски кули ти издигам.
Повтаряш ми, че думите убиват красотата.

Съгласна съм, но не на съглашеталства.
По разума се стъпва често и на криво.
А в сетивата има не едно предателство.
И аз те губя, мислейки, че те откривам.

Ти не приемай в мене детските възторзи.
Сама си зная, че са белите ми оправдания.
Но отвътре в мен крещи отчаян морзът:
Спасете ме от влюбване и подаяния!

От другата страна съм. И не го забравям.
Кръгът магически съм и отвън съм нищо.
Моят свят и твоят - лесно е за изговаряне,
но помежду им е такава адска пищност!

И аз залъгвам с голота горещите и факли.
Но не и теб! Да кажем, си ми равносметка.
Не се лъжи, по женски и да се оплаквам,
по мъжки си отивам. И си плащам сметката.

убийствена си
всеки път влизам при теб и виждам мислите си изрязани до голо.

Понякога е много некомфортно така, но като не можем иначе!
Благоадря поредно за сродното чувстване!