И всичко се завръща до началото.
Прозорците застиват в свойте рамки.
И виното-до гроздето узряло,
илюзията в бледата си сянка.

И аз съм в стаята си ненапусната.
Пердетата миришат на изпрано
и белите им облаци не пускат
да влезе слънцето продрано.

Прането се издува за отплаване,
но само уличният дъх го среща.
Петлите замълчават преди ставане,
защото са прегракнали от нещо.

Защото във квадратните си сънища
светът мечтае за закръгляне
като жена по северните пътища,
която дири живи въглени.