Прочетен: 688 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2009 17:08
В излишество шарено: хора, украси...
Индия на душата ми. Ще те напусна!
Смесваш всичките ми душевни раси
в тишината и от музика по-изкусна.
Сред ухания тежки трудно се дишам.
Преизпълнена с неочаквани аромати,
аз не зная вече кое е възвишено.
Нямам истини, нямам верни понятия.
И пак отначало. От долу до лотоса
прохождам наново, въздига се вярата.
Очовечава се бавно приматът на злото
с търпелива до кротост божия мяра.
Случва се още дори и в гостбите люти
да добавям вкуса на остри подправки.
Пресолен е животът. А опит на Нютон
е любовта. Ябълката е подигравка.
И приземява се раят от гравитация.
Лотоси цъфнат за прошка по дланите.
Душата ми тръгва с влюбена грация
в оранжево сари по сините си поляни.
Толкова шарено, че свят ми се завива!
Хората, думите..Сухи гостби от камъни.
И шумотевица, която никак не ми отива.
Но на ада са нужни помпозни реклами.
А на мен са ми нужни небеса и покои.
Индийо на душата ми, ще те превъзмогна.
Искам онези, които копнееха да са мои.
Нищо друго не искам. Другото ще е догма.
------------------------------------------------------------
Медитацията е отделяне от този свят, човек трябва да се превърне в пълен аутсайдер. Тогава светът придобива смисъл и красотата на небесата и земята е непроменлива. Тогава това е любов, не удоволствие. От всичко това се поражда действие, което не се явява резултат от напрежение, противоречие, стремеж към себеосъществяване или самонадеяност на силата.
"Медитация и осъзнаване", гл. I - Индия
Кришнамурти
страхотно - "Индия на душата ми"
честит сняг без пожелания за Лапландия на душата, а топлина и уют, и бели сбъдвания!
И на теб пухкав свят ти желая, като завивка!:) Да ти е топло...