на ...

Казваш, че съм те спасила.
Може би за миг, за два?!
С думите, които имат сила,
върнали душата у дома.

Само че за мен домът е
някакъв неразтълкуван сън
или небе по зима, мътно е
и равносилно на "не съм".

Затова ми е микрон по-лесно.
Не че лесно ми е чак...
Всъщност, ми е интересно -
виждам слънце и по мрак.

И играя си сама на жмичка
със живота като фотограф.
А животът колкото карфичка,
точка в някой параграф.

Колко му е да се изтъркули -
тежък камък в някое дере.
Има кули, после няма кули...
Дрънка старо циганско дайре.

Не е смелост, нито мога
да повярвам с вяра. А с любов.
Той, животът, е на Бога.
Ще го замени за някой нов.

Ако искаш да се връщаш още.
Аз отдавна своя преболях.
Пратих го по божията поща
с надпис преподписан "Бях!".

 

 

Мeiia, браво!
;)

По действителен случай е, затова може би се е получило...
Бях писала едно писмо с думи окуражителни точно преди животоспасяваща операция нечия. И бях забравила за това. Дори не помня какви съм ги философтсвала, но после, оказа се, думите имали сила за надежда. Макар че аз самата нямам.

Топла Бъдни вечер и весела Коледа!