Съдбите ни са същите.
Или са същите "почти".
А ние точно като къщите
с прозорци бели от мечти
се гушим в нощния талаз
и светим топло аз и ти
и светим сънно ти и аз,
и за звездите сме звезди.
Съдбата ми с пропукана черупка,
преполовен изпразнен орех,
е сърчице, все още тупка.
А любех, мразех и се борех.
Съдбата, лодчица във локва,
по детски лодка скалъпена.
А минувачи все изхокват,
опръскат ли се до колене
с всеобщата житейска кал.
Съдби съставили съдбата ми.
Каквото който ми е дал
не изоставям, а веслата ми
са немощни, нестоплени ръце.
Последни клечици надежда.
Запалвам ги и с влюбено сърце
на ангелски езици се превеждам,
да бъда още малко говорима,
да бъда опростена или съдена.
И да заслужа вечната си зима,
или пък лято, ако е отсъдено.
Смешната ми лодчица. И аз...
И твоята, и твоята! Флотилия!
Просветваме в космичния атлаз
като предколедна фамилия.
Съдбите ни - звездите, същите!
Просветват тихо и дордето
прогледнат към небето къщите,
небитието е провесило пердето.

----------------------------------------------
Топла Бъдни вечер
и весела Коледа
на всички вас!