Прочетен: 930 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2010 18:39
Ти си моето малко въстание
за странна влюбена кауза
без оръжия, със съзерцания.
Между смъртите вечна пауза.
Без байраци и без хоругви,
даже без точна и ясна идея.
Ти въздигаш. Друг ли? Друг би
ме накарал и да полудея
от нормалност или от скука.
Ах, как да прощаваш умееш:
"Лудостта ли? Какво ти пука!
Важното е да се живееш!"
И ми става и лудо, и щуро,
мое влюбено оправдание!
Сърцето ми е барутно буре
в любовта ми - въстание.
А ръцете ми са ти завери,
ласките ми са експлозиви.
Мъртви са всичките изневери
и се завръщам при живите.
И се връщам при честността си,
с която от гроб се въстава.
Без лъжи! Светят иконостаси
и само живот ми остава...
В мен е писано и ми се случи
закъсняло, но неизбежно
да въставам винаги в случай,
че ме убиват без нежност.