Нищо не чувствам.
Но така - по добре.
Не копнея устните ти.
И не дочувам море.

Даже нищо не чувам.
Нито вътрешен глас.
Май ми се поразмина
среща с Другото Аз.

Или с някой, когото
по страха си познах.
Вярно, още е готин.
Даже му го признах.

Беше поздарвче косо.
Пътя му - прав му път!
Нямам вече въпроси,
които да се поспрат

пред финалната права.
Но след този фал-старт
следва само забрава
като в скапан диск хард.

И ме няма на диска.
Друг пък липсва съвсем.
Само бившите рискове
искат да ги понесем.

Не усещам. Вълшебство!
И най-накрая - покой.
И усмивка от детството
в свят единствено мой.
 

bravo

Радвам се, че ти хареса!:)

време го удряш само на свят само твой! :)))
Има нещо.

Крайно време е да се погрижа за собствения си свят. Стига съм обгрижвала чуждите за своя сметка:)
Има, има ... Пораствам, пардон, остарявам!:)

... Пораствам, пардон, остарявам!:)
В самота ли?

Самотата расте заедно с нас. Неизбежно е. Ако не слагаме общението си с Бог, цялото ни земно общуване е призвано да се разпада. Рано или късно. И няма трагедия, ако приемем законите на Битието. Не го ли сторим обаче, обреченост си е, И тъга. Зависи как чувстваме нещата.