"Не везет мне в смерти,  
             повезет в любви."
                                    Б.Окуджава

Опитвах се, и неведнъж,
свидетел са ми небесата
и даже Господ, като Мъж,
заклел се би във правотата
на думите ми, сто на сто
и истинни, но и коварни:
умряла бих, като листо
тъй тихо и невископарно
с почти невидим реверанс,
че даже ще изръкопляскат
на реалистичния миманс,
изобщо на играта бляскава.
Зад кадър зоркият суфльор
смъртта едва ще забележи.
И, преродена във дубльор,
по сцени или по манежи
бих поостанала един сезон
да се привиждам закъсняло
на съвести с добър заслон
или изчистенни до бяло.
Но не умирам още, ето на!
Живея, чак се забавлявам.
А и смъртта е станала една...
по оптимист ли се забляла,
но ме забрави нещо, остарях,
а все да  почвам отначало.
И най-накрая просто спрях.
Става ставащото по начало.
В руската рулетка ми върви.
а любовта на спусък все е.
Сърцето без куршума и кърви,
злорада смърт у мен се смее.
Какъв застой! Ни рай, ни ад.
И най-накрая става смешно:
Не Принц, а Господ белобрад
по мъжки ме обичал, безутешно.