Приличам си още. Сянката виж!
По-унила е вярно, някак снижена,
на нея не трябват грим и престиж.
В тъмата и гаснат успех, унижения.

Приличам си още. Очите ми? Да...
По-сиви от вчера, по-сини от утре.
Следвaт ги вече следа след следа
от раздели и срещи с нощи и утрини.

Приличам си още. Не мразя страха
и даже му вярвам - шут безсърдечен.
Смених си надеждите с топла стреха
сякаш може живот такъв да е вечен.

Приличам си още. Сърцето ми, то
не изхвърли дори и враг на студено.
За влезлите в него си плащам мито
с най-красивото или скъпо от мене.

Приличам си още. От утре - не знам.
Бях толкова дълго от всичко спасена,
че не живях, а сега отивам натам,
където си ти. А ти си топла вселена.

Приличам ли още на себе си, виж
в очите ми своите как се оглеждат
с любов, след която и грим, и престиж
не значат. А душата ми значи надежда.