Пак небето се търкули
полусъннно върху плета.
Грънци като обли кули
на ограда спят напета.
Срещат изгрева с прозявка.
Зимна нощ поли изтръска
бяло, сякаш за задявка.
Вятърът прозорци бръска.
Петлено и пъстрооко
съмва се земя дъхтяща.
Ден се ширва на широко
иде да пробуди спящите.
Пролет ли е? Още не е,
но ухае оросено.
Сякаш агне нейде блее
неподирено - спасено.
Под покрова на стрехите
прозвъняват сто капчука,
стъкват печките снахите,
вземат сливи за боклука.
После месят полуголи
световете на мъжете -
устремени живи стволове,
яки корабни въжета.
Помежду им златни люлки -
слънчов косъм сън разплита.
Слънцето си търси булка.
Пролетта с вода напита
дипли китка над ухото
да огрее с цвят мегдана.
А в чекръка на хорото
рипва тайна разгадана:
как се съмва, пролетее,
воин как обича в битка,
как с мълчание се пее
и си сит от залък питка.

че хубост! да ти кажа и аз от вчера забелязвам, че денят видимо е наедрял, расте и днес някак вече ми е като на пролет очакването...

Петлено и пъстрооко
съмва се в земя дъхтяща...

как е при вас, но тук днес е едно пролетно наглед (бях го сгрешила с "полетно", но го поправих- много греша напоследък;) ), макар да се усеща невидим вятър и студ. Напира новият сезон!:)

в пулса ми чак ;))

ще ти напиша следобяд, стихотворението е толкова жизнелюбиво!

Аз също усещам спънки на няколко места, но май не успях да изгладя нещата, без да се променя смисълът. Затова. Та ще чакам :)

такава красота, че ми се дощя да послушам Едерлези!

http://www.youtube.com/watch?v=OU--Ox25DCo&feature=related

за музиката! Аз рядко се сещам да допълня света на думите с други изразни средства и се радвам, че ти го правиш!

Невероятно е!