И този кръстопът не заслужава
да го постигам трудно като връх.
В съмненията да те обожавам,
тъй сякаш си почти идея свръх.

А толкова са простички нещата!
Или ме има в тебе, или - не.
С жарава топли само същината.
Защо са ми тогава луднали коне,

които в мен изгубени препускат
подгонени от призраците на греха.
Мълчанието с тежкия си спусък
отлага истини и няма да ги изрека.

Отделям си света в светлинна сфера
от бляновете - пеперудени крила.
Но кацне ли ти пеперуда на ревера,
възможно е и аз да съм била.

 

Нежен и докосващ! Поздрави!

Радвам се, че така го усещаш...!

Добре дошла при себе си...

Искаме или не да е така, това е май единствената врата почти изцяло безрезервно
отворена.
А и къде да ходи човек, ако още поне достатъчно не е намерил себе си?!:)