Защото си красива млада грешница.
А аз почти съм осезание за стая.
Не си вечеряла с несити вещици,
не си узнавала това, което зная.
Ти затова така си се налюбила,
че в теб преливат сокове и жажди.
Не знаеш даже колко си се губила
и с колко демони ще се погаждаш.
И с колко пътища ще се разпъваш
накръст между доброто и любимите.
И колко лошо можеш да се спъваш
в тях и колко много ще те имат те.
Сега е рано да говорим за тъгата.
А тя не е от праведнoст тъй тиха.
Тъгата никога не милва със ръката
която искаме. Дори не е от стихове.
Не я отглеждай в младото си тяло.
Не се рисувай в осезание за стая.
Ако се любиш, изгори веднъж изцяло.
И не узнавай от това, което зная.

уникална.
обожавам всяка твоя дума , така на място, така точна , че винаги ми се приисква , аз да бях го написала

Да се чудя какво да ти отговоря!:)
Хубаво е и сгряващо, че приемаш думите ми така свойски, а и те са ми съвсем лични в повечето случаи. И ако са точни е само защото съм платила цената на яснотата им.:( Може би тя ни сближава?!
Трудният, но безценен път на изстраданите думи. Такива срещи изкупуват нелесното пътуване към Осъанзването.