Не ми е до игри, най-малко до игрички.
Потъвам в избата на бивше благочестие,
където са пияни и любимите ми, всички,
повярвали в житейските ми неизвестни.
Предупредени при това, че е заблуда
дори и принципът на проба и на грешка.
Нали им казвам откровено, че съм луда
и ми е същност, не е просто дрешка.
Не искам да играя с кукли и с парцали.
И моите ми стигат, вехти овехтели.
Красиво ми е някак: тъкмо са ме порицали
да се изправям из словесните разстрели.
Нанасям се на завет в сянка чернокожа.
И без това се свърши слънцето безплатно.
И все ми е едно дали ще се изложа -
аз чакам господ да ме прибере обратно.
Подслушвам си сърцето чужда и студена.
Предупредих любовите, че ще се случи.
Душата коленичи трезва и благословена,
защото себе си на себе си така научи.
защото себе си на себе си така научи.
Честита пролет,Меиа!
26.04.2010 02:33
"Подслушвам си сърцето чужда и студена.
Предупредих любовите, че ще се случи.
Душата коленичи трезва и благословена,
защото себе си на себе си така научи."