"нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади”,
Н. Вапцаров, „ Пролет ”
Няма да умра на барикада,
въпреки че много искам.
Времето, уядено, злорадо,
сваля бариерите ни ниско.
Свободата ни, опаричена,
в скa"ла по-правдободобна,
дето геомилевски перчеми
са подстригани удобно.
Синоптиците и дъждовете
сплав са от една прогноза -
силно и умерено безветрие
в поносими и опасни дози.
Птиците - идеи за десени,
цвъркат в модни дефилета.
Платените идеи за спасение
прославят: "на многая лета"
за системата ни галактична
и за лъскавите ни площади.
Епоха, както казват, неепична
погребва революциите млади.
Клонира и революционери
с неумелата си медитация -
колкото са хора, тозлоз вери.
Безпролетна човешка нация.
И няма да умра на барикада.
Барикадите са вече странни -
нераждани деца да страдат.
Пролет, закъсняваш ранна!
Пролет моя, отиди си вече!
Климатът те заличи у мене.
Времето в безвремие изтече
Пролет, Господ да те вземе!