Когато се примесват отражения
с представите почти равнинни
и се разтварят всички унижения
в кръвта безумна на невинни,
тогава ми се случваш неусетно,
тъй все едно си тук до мене.
И сто слънца гальовно светват,
а сто тъми застават на колене.
Не те мълвя, нелюбен и несрещан.
Безвремие в молитва колиничи
пред светлото, в което те усещам
и бдя над свободата да си ничий.