"нима ще се обиди Бог,
           ако сърцата се излъжат?"

                         Иван Пейчев,"Гротеска"

Едва ли господ се тревожи
от нащите лъжи и блудства.
Дори и ти да си възможен
за закъснелите ми чувства,
дори и аз да съм ти нужна
графа в любовната петиция,
сърцето ти остава чуждо
и ние сме поредна репетиция.
А аз мечтах дъхът да спира
не в паузи и в малки бездни,
а в тайнственото на всемира
в галактиките твои звездни.
В предшествалото цветовете,
трептящо от невидима идея,
че любовта те прави цветен
и аз съм цветна подир нея.
Но този свят е тъй изменчив,
че със съмнения ни заразява
и спираме да откровеничим,
че в нас до бог се зазорява.
И лъжем Бога, лъжем всички.
Кое е истина съвсем забравих.
За виното Му винени мушички
едва ли съумяват да са прави,
ако опитват Него да разбират.
Поне любов, любов да беше!
След виното от истини умират.
А Господ в тебе бил предрешен.