Навярно трябва да съм кротка,
щом стъпвам по нагрята ламарина.
Да се превърна в бяла котка
и да те срещна, и да те отмина.

Навярно трябва и навярно може
да сгъна в оригами три пиеси.
Почти го мога, да се обзаложим!
Почти не мога, ако ще съм честна.

(Тук скривам тъжната гримаса
и казвам стихове меланхолично).
Ремарките, без планетарна маса,
омекотяват сблъсъка на личности,

за да излъжат режисьорa вятър
променлив в постоянство на стихия.
И всичко се превръща на театър.
И любовта, и тишината ни. И ние.

 

за читателската ми душа

след Грамотата ти за четене, звучи сериозно:). Аз тъкмо си мислех да трия текста, но ще го оставя.
Ти си с уменията на професионален читател, само дето не дават пари за това:). Или много рядко...

Никакво триене. Смятам да го закова в пирон.бг
:)