Все още мога да изчезвам
с дълбоко кладенчово ехо.
В мълчанието си болезнено,
в усмивката - красива дреха.

И да съм нейде помежду им,
или по-точно да ме няма.
Аз знам, зашеметяващите думи
тъкат от истини измама.

И ето, че изчезвам с шепи.
Въпрос на "други" разстояния,
които се измерват с шепот.
И с ласки като отстояния.