Имаш пълното право да не вярваш в безкрайности.
Имаш пълното право да задаваш всякакви въпроси на безкрайността, а тя има пълното право да не ти отговаря.
Имаш пълното право да сравняваш една безкрайност с други безкрайности, от което тя няма нито да спечели, нито да изгуби. Сама по себе си е всичко и нищо.
Имаш пълното право да се влюбваш в безкрайности, както и тя има това право наред с правото да не се влюбва и да направи всичко възможно това да е така. Защото би се превърнала в крайност.
Една безкрайност има правото да си позволи да бъде добра. Всичко останало би било самоунищожение. След като е била достатъчно лоша.
Една безкрайност се ражда от друга безкрайност. И в това няма нищо чудно. Особено, когато вечер заспива в точката на зениците ти.
Безкрайността има право да се чувства стара, ако има нужда от това, за да отдъхне. Както и да се чувства млада, ако това ще и донесе радост.
Една безкрайност има право да бъде радостна, но като цяло е тъжна. И не се надява да се излекува от тъгата.
Имаш право да вярваш в безкрайности, но една безкрайност има и пълното право да не вярва в себе си, особено след като веднъж вече си е повярвала.
Имаш пълното право. До безкрайност.
Ти винаги имаш право....