Имах серия  "попадения"
и любов май нито една.
Лекувам се от пандемия
с напита светена вода.
Със студената махмурлука
втрисам поне през ден.
Трескаво! И няма скука!
Късмет ли е, все е за мен.
Безкъсметен и многоактен
твърде подмолен процес,
но предвиден до тактове
и брутален като абцес.
А от нежности загрубява.
Кожата му е за дайре.
Откровението му - обява
от удавници за море.
На морето във плитчините
нагазиш и мислиш: "Край,
изгубвам се във очите Му.
Ей, имало в другите рай!"
След изпитата северна доза
пак любов ли си съчиних?
Раят, всъщност, е проза,
а аз си умирам за Стих!
И за любовите си умирах -
препререждах ги неведнъж.
И се разбивах, и акустирах
в понятия "истински","Мъж".
Но, оказа се, трупам карма.
А ми казваха  "нямаш вина".
Оправдаха ме високопарно
теории - отлежали стари вина.
Затова ли така се втурвам
към грешките ден след ден
през студени самотни урви
да ме люби вятър студен?
Странна душевна цикличност.
Май и свиквам. И няма как!
Спомням си, че съм личност
малко късно или  "за капак"
на хазартното себепилеене.
Сякаш някой ми каза "мерси!"
Но е повод за друго живеене.
Дано илюзия не го омърси
и законът за гадост каръшка.
Щом ми е на късмета, да е!
Но късметът - чело за въшка
или за удавниците море...
Преживях се, най-после мога
да си тегля черта и ... една.
Равносметките връщам на Бога.
И трупам карма, но без вина.

 

 

 

 

"След изпитата северна доза
пак ли любов си досъчиних?
Раят, всъщност, е проза,
а аз си умирам за Стих!"

обичам те мей

Чудесии стават понякога, та затова така и аз, дотам да стигам, че на чудо да разчитам:). Ама нека ми!:) Сигурно си го заслужавам...
Благодаря!

И аз теб!
А и нали сме в някаква такава група обичлива..:)
Не се научих на самообичане, но се уча дори и чрез това стихотворение.
Прегръдка!

сякаш виждах живота си, само дето никога не мога да го напиша така хубаво като теб. Благодаря ти! Приятна вечер:))

:)) Значи нищо ново из душевните ни терзания... Всички на един огън се печем. Може би така трябва, за да се разбираме един друг не само когато сме в радост и празници.
Хубава, цветна нощ!:)

Вярвай в Бога, но си вържи камилата!

Хм, анонимен... Много значения има в думите ти. Кое ли от тях ми казваш?!
Камилата ми не върви пред камиларя, житейски говоря, поетически е друга работа това, а и не се наемам сама да си давам оценки.
Друго. Ако е нещо в смисъл.."господ дава, но в кошара не вкарва".. сигурно си прав, но невинаги е съвсем така. Рядко отстрани се виждат, често никой не знае за малките препъни камъчета, които променят емоции, мотиви, траектории. Но от гледна точка на резултата - да, така е. Връзването, обуздаването, влизането в кошарата на овладения резултат е наше дело, НО, ако пак Господ е рекъл дотам да се стигне. Може би пътят е бил по-важен?!
И още едно за камилата, кервана и кучето, като в последното визирам нашите желания и усилия. Понякога, каквото и да правим и искаме, си става каквото си става:).
Така че... уверена съм в Бог, но невинаги вярвам в желаното от мен случване, точно защото Той ми е позволил да съм подобна Нему, съзнаваща, сътворяваща, съмняваща се. Ами ако моята воля за мен самата няма нищо общо Неговата Воля за мене?! И да връзвам камили, и да ги развързвам... неизбежните уроци си ме чакат и намират начин да се проявят, един или друг. Мога само да се опитвам да приемма ставащото и до голяма степен успявам, но това не ми пречи да си задавам въпроси, да се опитвам да осъзнавам, доколкото изобщо мога.
Ей такива едни неща неясни...
Благодаря за провокацията!

Хм, маги....Много значения има в думите ти. Кое ли от тях ми казваш?!

Много песенно е обръщението ти! Радвам се!:)
Ами кое ли ти казвам, а кое ли пък искам да ти кажа?! Сложно става...
Хайде да се разберем на лични или на пощи, че ще тормозим останалите със... значения:)
"маги.."... магическо ми прозвуча, тайнствено едно такова. Но Маги не съм:(
Сама си се изненадвам, но хубаво ми стана като намина!:)
Весело е някак, защото тези дни се занимавам с границата между живота и смъртта, та земните значения, каквито и да са те, са само повод за усмивка.
Здрав/а да си!