Прочетен: 1253 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2010 20:18
Не ме изпращайте. Вратата си я знам
и още много други бездни като нея.
Това, което ви се струва, че е храм,
е нищо повече от дом на Дулсинея.
Пресипва простичко студеното навън
и нямам изход. Изходът е главоломен.
Не съм желала да се запилявам в дън
земи, гори или в пътеки на бездомен.
Но ми се случва. Случва ми се, да!
Признавам си живота може би безпътен.
Дори не е минаваща по лесното вода,
по-скоро е предземетръсен тътен.
И свикват клетките ми, подир тях и аз
привиквам на иронията и на цинизма,
че чак ги рецитирам честичко в захлас
в пиянствата на любовта и оптимизма.
Или смъртта провесва оглупяло нос-
не знае с доброволци още да се справя.
Приемам, че вратата ще ми сочи мост
и тръгвам с мантарата си "ще забравя".
Почти е лесно, изживяното у мен кипи,
но щом излезна, всичко ще издишам!
Защо не спря дъха ми?! Ще си идеш ти
след молекулите, любовнократкостишен.
Зазидай изхода ми, а вратата си я знам.
Понякога се крие в празнотата в ляво.
Аз мисля да проводя пътя си от там
и да забравя всичко. Овъглена плява.
01.05.2010 22:11
Разбира се, че няма да оставя Любовта си, а дори и любовите, които са част от мен. Онова, което мен ще превърне в забрава, не е моя отговорност. Но има моментни настроения, пишем стихове, после всичко отминава, сменя се с друго или просто се променя по неласкавите правила за неизбежност. Дано променят ни към добро. Но си много права, всичко по-малко от любов, а значи и от истина не си струва. Казвала съм го почти така пряко в отдавнашно свое стихотворение, но сега не си спомням точно кое беше. Като се сетя, ще го цитирам.
Благодаря за това, че ме четеш, въпреки минорните ми настроения!
:)
_________
и под черта днес..
ето обещаното стихотворение:
"И за по-малко от обич не ми се обаждай."
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=40799
Иначе не вярвам да съм толкова прекрасна:)). Житейски имам предвид. С този труден характер..:)
Усмивки!