"Трябва" слага вериги на спонтанността. 
           В тях гасне обичта. А какво небе без нея?!

Не съм дошла да разговарям,
отдавна с теб сме гръб във гръб.
Tака е, щом в очите ти догаря
небе и погледът е хлъзгав ръб.
Не става дума, думата не става
за нещо като разговор. Мълвя.
Мълвя? Или панически изгарям,
смиряващо и тeб, но не пълзя
пред вечно войнстващото "трябва".
От нечии легенди в мен се спря,
но не е мое и душата ми ограбва,
и по космичната й логика умря
след недохранените его, страсти,
от шепота подмолен на лъжи.
По детски "трябва" се израства,
но този път растежът ми тежи,
защото ми е мъчно, до простора,
с когото всеки е съизмерим.
Но мярката за думи и за хора
понякога е блуден сивкав дим.
А мен ми липсва синьото, което
в очите ни преливаше в небе.
Това ми е тъгата, общо взето.
А другото, красивото, не бе.

Къде си тръгнала ,момиче? С тази чувствителност и с този талант?Всяка строфа става за мото. Моят отговор е - напред ! Накъде другаде!Ей, супер си, да си го знаеш!

каквото не бе, мей, това ни остана - небе


за думата "мълвя" - харесвам я, и я използвам също, свързвам я с бълнуване и милвам - милвани, тихи думи...покрай нея и думата "мълва" не ми звучи грозно като "Слух", "клюка"

Много благодаря, че вярваш в мен!:)
Но сама не зная накъде съм тръгнала, отивам ли някъде изобщо и дали ще стигна до нещо смислено накрая. Логично, "напред" хронологически ми е в кърпа вързано.:) Иначе обаче не съм сигурна, че такова движение напред е възход.
Ех, сега, взе, че ме замисли..:)

Яяя, много си права!:)
Несбъднатостите правят небето май, бляновете, мечтите.. сини, сини!
То, другото, полученото, всяко имане, тежи материализирано. Значи, да живеят
не бе -тата!:)

Мълвя на мен ми е като недоизказвам, говоря тихо, не искам да изричам, чисто ми е някак и не влагам в думата дори привкус на недомлъвка, а по-скоро на смирение, отстъпление, опит за съгласие. Иначе просто си го изкрещявам помисленото и ... изобщо не оставям място за клюка и слух:).
А бълнуване и милвам много харесах. Ще се възползвам някой път от тези значения, но.. реално:)

НРАВОУЧИТЕЛСТВОТО НЕ Е СРАМНА РАБОТА,
НЕ Е НЕПРЕСТИЖНА.
ПРАКТИКУВАЙ Я-
В НЯКОЕ УЧИЛИЩЕ.

Нямам работа в училище аз и не искам да имам. Не нраво-учителствам, дори така да изглежда, не разсъждавам даже, а просто съжалявах за нещо неслучено, заменено, по земно някакво правило, с по-грозничкия или с по-прозаичния си вариант. Но.. такъв е животът.
Всъщност, ако стихотворението ми е нравоучителствено, отзивът ти не ми прозвуча по-малко такъв. Нямаше нужда от главните букви, имам очила за целта:).
Не мислим сходно, но.. нали затова се срещаме, за да се учим един от друг. Иначе какъв смисъл би имало всичко!
Благодаря за гледната точка! Ценна ми е, много!

виртуоз си, мея! - изпълнена съм с възхищение към техниката и римите ти!!

караш ме да си гледам римите пак, а колкото по се чета, повече кусури си намирам:).
Знаеш как е, искала съм да издишам нещо на момента и съм успяла да го направя някактам... Кога по-хубаво, кога не толкова. Но винаги се радвам, ако някой е съпричастен с казаното не само като съдържание, но и като форма, независимо в каква посока е мнението.
Благодаря ти за доверието!