Настъпила съм Ви случайно може би?
О, ако така e, аз Ви моля, извинете!
Пресъживявам даже онзи, дето ме уби,
че и му храня, и поя oвцете и конете.

Нали ще трябват за гуляй и за галоп.
На мен обаче ми е чужда тази врява.
Войската Ви е с пешки, офицери, топ.
А моята? Ох, моята изгуби се тъдява.

Навярно пак играят бридж и сантасе
и си допиват войните ми n-тата ракия.
А старата ми кранта от трънливото пасе.
Ех, немотия войнска, войнска орисия.

Не помня да съм вдигала войник за щурм.
Събирам все нестретниците миролюбни.
Оставих си единствено за себе си куршум.
Сънувате война? Не с мойте войни будни!

Те знаят как се носи мир на две плещи
и колко много значи капката в манерка.
И си допиват времето. Тръбата? Да крещи!
Надигаме се само за небесната проверка.

 

застреля ме

Напосоки стрелях:)
Безкуршумно сякаш е позволено...

удоволствие си ми,дори и ранена

Де и аз да си бях удоволствие..:)
По-скоро съм си тегоба.
С годините обаче съм благодарна за всяка капка обич. Като да пиеш роса...
още не съм стигнала до пълна чаша...

За себе си бъди тегоба,
ала за тез', които те четем,
ти, Мeiia, си май по-скоро
дъга под слънце
във дъждовен ден.
;)

Има още много животи да премина, докато заслужа да съм дъга! Ама това е друга тема:).
Усмихна ме, благодаря!:)

!

А може и "брависимо", ако звучи по-шеговито:), че те,. нещата от живота, само така трябва да ги приемаме. Иначе... става страшно.
!