И мълча в този вик или гръм посред буря.
A в кипежа гласът ми не значи и нота.
От душата изтръгвам бурен след бурен
или, иначе казано, се завръщам в живота.

Прозаичният, този на подбора естествен.
Уж опитах да литна, но тежат правилата.
И сега се смирявам. А мирът е божествен!
И безсрамно изтръгват мечти от крилата.

Малки дяволи, смешни със стръв опашата
надиграват се с мене за всичко отнето.
Пак оставям да мислят, че владеят нещата.
Знам, в очите ми свети подпис: "Небето!".

И защо да съм в страх, че така се изгубих?
Фют и янбибияновци пред ината ми гаснат.
Просто кривнах от пътя си - адски се влюбих.
Не е буря, а степен на живота  "опасно".

Но е важно, че смогнах и умирам на сушина.
Щом е буря отвътре и отвън се повтаря.
Ти си късна прегръдка. Пред края съм сгушена
в топлината на Бог. Но по тебе изгарям.
 

и аз бях самолет, но завариха тежки листи ламарина по мен и се превърнах в нелетящ всъдеход...
здравей!

"Просто кривнах от пътя си - адски се влюбих.
Не е буря, а степен на живота "опасно"."

А аз се чудя що ми свети алармената лампичка в главата... ;))
Поздрави!!!

Мутираме значи.. А това не става лесно. Но и на много не би им било лесно дори с нелетящи всъдеходи. Или с амфибии. Гледаш ги едни такива невинни и слаби хора- особен вид душевни мутанти, пък то.. не е точно така!:)
Исках да те усмихна, а и себе си.

Така е, когато човек е винаги влюбен. Свети, свети!;))

Да ти е светло сърцето:)
(слушам тая сутрин сърцеразбиващото
http://vbox7.com/play:006a8e51

Имам едно спасение - от гордостта на съм опиянена, ако мога да цитирам донякъде песента. И затова ми е светло, понеже се отваря място за любов:). Друг е въпросът има ли я, няма ли я и доколко ... реално.
Но нали за онова другото Сърце говорим, невидимото!

Чудесно! Да се чуди човек дали да каже "Пази, боже" или "Дай боже всекиму":))

Ако е за писането - комплимент е и благодаря! Ако е за преживелици и любови, какво да кажа, ясно е, че е и "пази боже" толкова, колкото и "дай боже";))).