Понеже дълго писах за любов
и позволявах - други ме живяха,
прераждах се и в някой нов
безкрил обесник, зарад стряха.
Понеже и защото, или пък така,
напук на себе си се радвах
дори и на предателска ръка.
Вниманиe, все пак, и не откраднато!
Изпълва се сценарият за мен.
Би трябвало да съм доволна
от смисъл по заслуги отреден
за моята душа старопрестолна.
Но в този си живот аз щях...
А времето в дела е вече бивше.
Научих се, в усмивките крещях,
а в думите неистово не дишах.
И случи се това, което съм.
Поразкривена, сякаш по Пикасо,
картината на адския ми сън
прилича на бележчицата касова
за хляб, любов и две млека...
И нещо, за което не достигам,
и към което няма да те повлека.
Нали съм пътник, ще пристигам
в идеята за теб. Къде - не знам.
Така поне се уча да мечтая.
Oтвесно те мечтая в своя храм.
Теб - да! А себе си ще развенчая.

 

Истинска наслада са стиховете ти.

Радвам се, че така ги възприемаш и то не един път!:)
Иначе би било случайност.
Благодаря!

но виждам аз тъга и копнежа неугаснал за сливане на душата с душа.

Пиша твърде спонтанно и наведнъж, за да имам време да премислям. Почти винаги публикувам съвсем суров текст, с бегли редакции в движение и често ми се налага да се връщам за поправки на груби грешки минути след това. А понякога не го и правя...
Просто казвах, че вярно си разбрала - не съм търсила оригиналност. Пиша както усещам и на момента.
А душите ни са колкото обречени да се търсят, толкова и са осъдени на самотност. Може би точно в това е енергията за израстването им, знам ли?!