Даже не е нужно да измислям,
имам си от сини птици синева
и в сърцето розово разлистено-
лотосите на любими мои имена.
Имам грешки праведни. И други.
Нищо не е изживяно отведнъж.
Зад очите ми из ниви теменуги
имам и тъга със силует на мъж.
Имам звън и писък на камбани,
и обесени за вързания си език.
Планини от женско колебание
и живот безумен, и живот безлик.
Имам си от всичко, не по равно:
празни шепи и препълнен дом.
Клетви губили и срам, и давност,
и мълчание, което е подслон.
Имам си и, мисля, че ми стига,
до безсмислие започна да тежи.
Прах над устрема на чучулига
както върху влюбеност лъжи.
Сякаш слепвам късове контрасти,
помирявам вечните си две страни.
И ако не е късно за израстване,
скитник пред врата, ме нахрани.
За да спастрям сили, че оттука
трябва  толкова любов да отнеса!
Нежна, но тежи! Като сполука.
Даже ми е трудно да я понеса.
Даже не е трудно да измислям.
Имам лабиринти във един въпрос.
Отговори малко, много истини.
И духа ми все по-гол, и все по-бос.

 

 

 

мога да нося на болка
колкото на любов:))
Многомногомного!

Това, което си отбелязала като мое качество или като качество на лир. героиня, знам ли кое е по-вярно, си е жив мазохизъм, но...
съгласна съм, понеже нося много;)))
А, наздраве за верния ти прочит!!;)
Истината е, че ... наистина не ми се налага да измислям, за да пиша. Което е тъжно понякога, но понякога е и благословия!
Знаеш по себе си, вярвам!:)

а наздраве!

то си е заключение на моичко стихотворение - цитат явява се, и реплика на стихотворението ти и качество на лирическата явно;)

А сега по-сериозно..
Това, че си м и отговорил с ъс свой цитат, който толкова доибре отговаря на написаното от мен, само може да ме радва, защото мислим сходно, отново!:)

и духът ти все по-гол и все по-бос ще става
ще се смачка фасадата ти
ще се сринат стените на душата ти
и ще се открие истината светла дето търсиш

Боя се, че си права...
Никоя фасада не е призвана да е вечна.
Добре, че я има надеждата за истината светла!