Добре съм - нещо странно.
И нищо, нищо не горчи!
Тъгата си ли недохранвам
и болката ми ли мълчи?
И шапката ли не ми стяга,
гемиите и те са още тук.
И аз не искам да избягам,
оставам в себе си, напук.
Като в удобен дом с джакузи.
И все едно заслужен или не!
Забравям старите контузии
на немолитвените колене.
Добре съм. Става интересно.
Необичайна роля е за мен.
А да не би да ме е треснал
слънчев удар в жарък ден?
Но аз съм си добре? Сияя!
От мълнии ли, или от заряд
с неясен източник. Не зная
времето му на полуразпад.
А дотогава съм безкрайна.
Не спирай миг! О, миг поспри!
Останалото си остава тайна,
любов, любов и божии искри.

 

 

Чудесно!

Радвам се, че ти харесва!:)

Новината е повече от добра.

Сияй:)

То си е новина, особено за мен!:)

Забелязах, че и племенницата ми синхронно с мен страда от безпричинно щастие:). Дали не е някой летен вирус?!
Надявам се да не ми мине скоро... заболяването:)))

Сияй и ти, както си умееш, всъщност!

Хронично да ти се получи ;))

Добре го каза!:)
Затакива заболявания е направо задължително хронифицирането им:)).
Да ти се връща!:)