"Изкарвай, Гано, говеда,
                             чичови брези биволи!"
                                                         нар. песен

Изкара ли биволи, затвори ли портите
и всички ли сенки след мене затръшна?
В тънка къделя се свивам зиморничаво,
ставам невидима като миризмата къщна.
Ставам никоя, ничия и почти съвършена.
Слънцето си прибра ръцете в джобовете.
Пише с очи по земята ми стихотворение
a под думите му само кръстове и гробове.
Изкара ли впряга ми, украси ли каруцата,
че вече пристигат неканените сватбари,
a с  тях и изгладнялата смърт, оная куцата,
която с лъжите човешки с мене се гаври.
Изкара ли черги и губери, и бели месали
да се веят безгрижно там по чердаците?
И шамии за всички, дето са ме предали...
Изкара ли ми душата, страха и мераците?
Иде времето, Господи, иде! Да ме погалиш.

 

 

 

Браво, Мея!

дори много често стиховете сами си се пишат и нашата намеса е много малка. Може би е дошло времето да кажа точно това...
Благодаря ти!