Не мога думите, не мога -
онези пълни с теб ще премълча.
Отдавна те са ми тревога,
наболите им кълнове стърчат
но правех се, че недовиждам
натърпеливия им устрем на деца.
Не бива с думи думи да обиждам,
но имат толкова разлюбени лица.
Увити в станиол, за да са топли
ми заприличват чак на мъртъвци.
Утихват вече силните им вопли.
Страстта им със изкъртени резци
прeдава бавно божия им дух.
Мълча ги още прекосявана от тях.
Но в себе си нали сама ги чух,
значи ли това признание и грях?
И значи ли, че моста прекосих,
или съм още тъкмо по средата,
И се люлее мостът въжен - стих,
посочвайки в очите ми гредата,
за да не смея думите за тебе
и да мълча със теб, и да не съм.
Като мухи страхът ще ги изтребе
и ще останат, обещавам, сън.
A аз ще стана странен йероглиф
на някакъв език у мен умрял...
Ще се мълча със поглед полудив
И да ти пиша, листът ще остава бял.

 

 

Днес е специален ден. Много.
Вдигам наздравица в твоя чест! По мостчето, по мостчето, малко оплитане във въженцата, малко залюляване над някоя бездна, устрем и хоп! Прекосила си всичко.
Честит рожден ден! Пожелавам ти да си здрава. Все така да ги можеш думите (нищо, че скромничиш), пък и другите неща да ги можеш! Бъди най-щастливата и запълвай белите листи, с каквото си искаш. А, насмалко да забравя: винаги улучвай вредните "мухи", независимо как се наричат;)
{} {} {}

Добра орисница си!
Ехей,колко неща си ми пожелала, няма да ме оставиш да мързелувам! Има да се сбъъъдвам!:))
А за мухите, милостива съм аз, но понякога ме хваща инатът и.. не им завиждам;)).
Благодаря ти за разбирането и оптимизма!:)

Със закъснение. Честит рожден ден! Бъди здрава! Истинско удоволствие е да те чета!

Да се сбъдва доброто за всички ни! Радвам се, че общуваме, макар и от разстояние!

РАЗКОШЕН СТИХ, ПОЗДРАВЛЕНИЯ! :-)

Приятмно ми е, че ти харесва!:)