Прочетен: 826 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2010 17:37
Не ми прилича точно на живот.
Дори на смърт не ми прилича
А по средата като някой идиот
се уча по-стремглаво да обичам.
През стъпала, порои, стръмнини,
през преспи, сипеи или блокади,
дори когато в мене се стъмни
или ми палят не огнища - клади.
Дори тогава се опитвам да е ден,
но пак не е живот, а какавида.
И с камъните хвърлени по мен
градя си къща и укрепвам дига,
която може всеки миг да поддаде
и ужасяваща река да ме залее.
Навярно мътна. Щедро да даде
и хляб, и риба, за да ме владее.
Гладът ми - и живот, и антидот,
но не за зрелища и хляб, за друго.
От стъпките на влюбен еднорог
изпивам верността на вечната съпруга.
И се обичам огладняла и сама.
Нахранената свива се в пашкула.
Повярвала, че е на топло у дома,
зазижда се в средновековна кула.
Не ми прилича точно на живот...
Доволно сa охранени дори мечтите.
А помежду им като някой идиот
обичам и не вярвам само на очите си.
Безотговорността на еволюиралия човек
Психично и духовно развитие 59/90 Стабил...