Говоря си сама. Изглеждам ви обречена.
И не от лудост. Знам, че си го мислите.
Едно изгубено небе на мене е наречено
и си стои сред небесата, до поискване.

Красива гледка - синьото е до припадък,
но не е влюбен транс, поне не е все още
Светът е на лунички, фин и някак сладък,
момчешки дързък и момичешки разкошен.

Говоря си сама. И знам, че ме корите,
защото съм забравила за правила познати.
Отдавна от душата студено съм изритала
неверните на любовта ми нечии понятия.

Говоря си сама и не без възражения!
Не съм се пощадила, разберайте ме вярно.
Спестила съм си само малки унижения.
Връщам си с мълчание за високопарност.

Говоря си сама. По същност се намирам
на любовта из тънките изгубени фиорди.
А думите единствено усещат, че умирам
и пазят тишината тъй верни ми. И горди.

 

 

 

и истински!
Който иска да чуе нещо смислено , си говори сам! Усмивка!

Прекрасно е!!!
пп. "...неверните на любовта ми нечии понятия"... и с право :)))

Мила Мей, всички си говорим сами...
Много хубав стих

Ами така излиза, че е:)
Играем в сосбствения си театър.

Има и самоирония, и тъга..
Дано помага.

Аз и затова посмях да го напиша, че иначе биха ме сметнали за луда:)

на себе си "сами". Но никога не сме, Мей! Споделено е - всичко - завинаги. Защо казват "никога не казвай никога",НО никой не смее да каже "не казвай завинаги" и след това . Любовта е вечност и сме й обречени. Каква по-голяма сигурност и щастие от това?),

"Говоря си сама. По същност се намирам
на любовта из тънките изгубени фиорди.
А думите единствено усещат, че умирам
и пазят тишината тъй верни ми. И горди."

...

Любовта е вечна, но няма завинаги. Така ли да те разбурам?! Май съмн съгласна..
Абстрактно погледнато, можем да бъдем щастливи. Реално видяно - трудна работа:))
Благодаря ти за емоцията!