"невинаги съм била такава"

Всъщност, времето си има часовой
и ме остави пред високата ограда.
Някаква сирена в мен надава вой.
Вия и куршум ми готвят за награда.

Вишката клатушка се с войник пиян.
Този път архангелът ми не уцели.
Свири вятърът на трън и на баян,
в мен се скиташе разсеяно безцелен.

И самата аз през себе си вървях,
половин живот през ничия пустиня.
Нямаше създания край мен и не видях
някого  да искам даже милостиня.

Нямаше кому да изкрещя, че ме боли
и кому да издължа понесените рани.
Някакво море пред мен се раздели,
но не вярвах, че и нафората храни.

Разрушавах се, забравила какво е смях.
На скали приличат твърдите ми вени.
Ронят се на пясък, но очите ти видях
и превърнах думите си в откровение.

Бавно се завръщам, предните ми дни
ме препъват още със телта бодлива.
Падам и се сривам, но ме погледни -
аз отново съм река. И в небе се вливам.

 

 

Дай, да го карам направо! КОЙ или кои са авторите на стиховете, които публикуваш? Искам отговор! Обичам поезията , но съм чела толкова малко - Франсоа Виьон, Емили Дикенсън и още дузина наши и чужди ПРОКЪЛНАТИ поети.

Не те разбирам съвсем добре, inalii, но да ти отговоря. За божия тефтер съм запонала да нахвърлям някъде преди месец нещо и съм забравила за това и днес открих бележките в чернови и ги довърших. По повод скорошни разсъждения написах и това за настоящето, като "невинаги съм била такава" си е лично моя реплика от разговор онзи ден. Съжалявам, ако неволно съм наподобила някакъв образ, принадлежащ на изброените велики поети. Отдавна не съм ги чела и аз в подробности, систематино, а може би трябва. Ако пък става дума за мрачните нотки, аз рядко забравям за тях и си ми е черта не само от характера, но и от убеждението ми за човешката обреченост. Дано съм успяла поне отчасти да ти отговоря.

Но след като ти си авторът, не мога да кажа друго, освен , че ти си невероятно талантлива, а стиховете ти са изумителни и спиращи дъха.Красиво лято! И ще те препрочитам!

Ох, че се и стреснах:)! Но аз съм си, да! И няма как да избягаме от поетиката на Големите, докато създаваме своя собствена такава. Не знам с какво точно съм заприличала, но цял живот се учим и вървим колкото по неутъпкани, толкова и по утъпкани пътища. Неизбежно е.
Хубаво лято и на теб, inalii !

e, az kato късметлийка, която те чете седем години няма как да сбъркам;)

Единствено правилната посока на вливане душевно...
И аз се радвам, че се знаем от тооолкова време вече:)! Може да не си знаем чак зъбите, но почти;))).... поне в поетически смисъл.
:)