Изтича лятото през кофа за боклук.
Кълве дъждът от птичата гълчава.
Най-влюбената вена в мене е улук
и празнота през нея ме смълчава.

Страхът е водопад, отчаяно гъмжи
от капки тишина, изгубили надежда
в потока вярващи във себе си лъжи.
Не е обичащо. Или така изглежда.

Или така си е. Защо ли давам шанс
на сприхави идеи за любов и прочие!
Палачите са други - бесят с реверанс.
И заваляха сълзи лято и безочие.