Смъртта е скъпо удоволствие.
Оказва се, животът евтинее
на сметки не, не и на охолства.
С повелята на Бог да Го живеем.
И всякакъв въпрос разноезичен-
оръжие на пленници, се претопява.
Така, че участта да си различен
не е късмет, ни чест, ни слава,
ако с Идеята не си съгласен...
А съгласЕн, врати ти се отварят.
Но гръмогласен още си безгласен.
Говорят с теб, не, не разговарят
ни ангели, ни разни херувими.
Не си по мярката им богоравна.
Свещени крави, виме подоир виме.
А верността поддържана в изправност.
Но моята безумно се клатушка
и хваща морска болест често.
Простете ми, обични, че не слушкам,
не струвам много, даже ресто.
И нищо не натрупах за пиляне.
Душата си събрах в едно месалче.
Това е цялото останало имане
от грешник за живота си неалчен.
Не свикнах просто да ви служа.
Обичах. И май не е безопасно.
Не чакайте нозете да изпружа,
за да е всичко до горчилка ясно.
Но аз го знам и не от телепатия,
та, ако искате, си го спестете!
Дори любов изражда се в симпатия.
Пазете я, невръстна е, пазете я!
Не чакайте пари от мен доволно.
Не се заселих в земни катетории.
Все някога от тук ще ме изволнят
и трийте ме от всичките истории-
тъй все едно у вас не съм се случила.
Не вдигайте праха ми, кости - също.
Не дадох нищо, всичко съм получила
и повече не искам да се връщам.

 

 

 

Понякога се натрупва болка или жлъч, от която трябва да се освободим, за да оцелеем психически. Дано този стих е това - опит за душевна детоксикация.

Мрачно е, да. Дано обаче да имам нови основания да променя мисленето си.
Нека ти отговоря по странен начин, с нещо твое, което прочетох и е в подобна тоналност на разсъждения. Особено финалът!

* * *

Когато премълчиш и преболи
на истината сляпата неделя,
ранена от отровните стрели,
изпратени гърба ти да уцелят,

ти бялата си риза съхрани,
ведно с кръвта от раните прободни,
да ти напомнят, че не си страхлив
и си платил за мисълта свободна.

23.07.2010г
------------------------------------------------------
та... платила съм си за този начин на мислене и дори да не съхранявам окървавени ризи, нови ми обагрят. С всички ни е така може би.. не знам. Пиша и приключвам с дадено настроение. Дано се окаже само каприз на изострена чувствителност, а не действителност. Дано!

А обагрена риза е просто една метафора за паметта, не злопаметството, а това, което не бива да забравяш, за да не те манипулират един ден с твоето собствено великодушие...

Разбира се, че това за ризата е само метафора! И точно на паметта, а не на злопаметността. да. Отново съм съгласна с теб. Вероятно сме минали през сходни уроци, та затова така е близко тълкуванието им. Какво разбираме за другите е от знаечние, но истински важно е в една ситуация какво сме разбрали за себе си. В този смисъл, злопаметност не може да има.
Благодаря ти!

Не мога да коментирам.

"Дори любов изражда се в симпатия"

И това е коментар:)!
Уж любовта била само любов, ама ако я опазиш..
иначе не е точно така.