"Водата не можеш да я срежеш с нож"
                  

Опитвам се да съм река
и нож снагата да не реже.
И кървища да потекат,
пак никой да не забележи.

Да си помисли, че е пот
или че дъжд ме e валял
със признаците на живот.
Какво до кръв си изживял

опитвам се да приглуша
с небивалици неизбежни,
с усмивчица да разруша
различното от нежност.

Но не успявам често, да.
Затъвам в лепкавата кал.
Кал - светени пръст, вода,
които някак си предал.

Опитвам се да съм река.
Да нямам придирчива кожа.
Говорим - ще се изрека.
И после ти подавам ножа.
 

Ти си супер!

как да ти отговоря, и накрая реших така:

Не ми пука!

Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.

Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.

Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.

И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"

10.02.2009г

Не знам дали съм чак супер, надявам се поне нещо от мен да е, но, доколкото се отнася за стиховете, често разказвам преживелици и това е една от тях - наскорошен разговор.
Моята най-близка приятелка преди много години ми каза тези думи за водата, но не и сложих името съзнателно, защото не знам дали думите са точно нейни. Тя просто ми подари една тема за медитация. И помага, да! Когато си най-уязвим, най-много усещаш сбъдването или не в невидимите сфери.

Чест е за мен, че предизвиквам размисъла ти! Както и малко тъга е, че такива тъжни неща са ни ясни, значи сме ги преживели, както и радост е, че не сме сами в главоблъсканиците си.
Разбрала си ме съвсем точно! Такъв е пътят на лутане между това дали да позволиш да ти причинят болка и отговорността сам да не причиниш болка.
"но в ножниците да остане мечът."
Съгласна съм! Нека стои там, за да го вижда противникът, ако е станал такъв от съмишленик или приятел:). Не е нужно да се използва...
А балансът на разум и чувства понякога е доста трудно дело, но не невъзможно.
Ще ми се да отговоря подобаващо, тоест стихотворно и аз, но в момента не мога. Когато се случи...
Забелязвам - май сме минали по подобни криви житейски пътеки:).
Това си има и хубавата страна!:)

Успех!

Поздрави, meiia!

Freyja