Постинг
19.09.2010 22:33 -
Петаче
Отдавнашното ти петаче
да стопли мойта длан
от тебе е призвано.
За други нищичко не значи
сега любовната ни дан,
чиста като пеленаче.
От времена осъдена на плен,
монетата ти ме изгаря
с отчаяния си оброк
преди на теб, сега на мен.
И всичко се поватаря
в незабележим урок.
Разменен жест - предел
на гордост и притворство,
подписва общия ни път.
А всеки своя е поел...
с пожизнено покорство
и думи няма да го спрат.
Освен магията в дланта
в очите на едно петаче,
погалено дете пред сън.
Усмихва ми се есента:
през нея любовта е начин
все още истинска да съм.
Няма коментари
Търсене
Блогрол