В епоса на тази любов няма пътища,
няма гари с избелели часовници
и пейки охлузени от чакане.
Няма войски на стан, няма примирия
и битки, освен тези на тишината.
Няма песни протяжни като живота
и припеви - ласките на сбогуване
пред сластния поглед на здрача.
Няма чаши целунати, няма елексири
и блюда от дълго завоювани тайни.
Няма я голотата на откровението
и плаща на вечно болящата грижа.
Няма покани за танц и откази...
Няма тъга с тъмнолилави одежди
и усмивки пронизващи колебанията.
Няма аутодафета на думи и мълчания,
няма и огнища с къкрещи гостби.
Няма и стряха подир дъжд и вятър,
Няма и бездомност за подслоняване.
Няма те в тази любов. Няма те...

 

 

Съвсем нищо ли няма, или не е останало ....
Липсва дори и капчица надежда ...
Но.... в живота винаги има нова любов .... :)))))

кой какво смята за трагично в една любов (изключваме онази трагичност на границата между живота и смъртта - това е друга тема).
Новите любови са си за себе си там, в бъдещето:).
Дали липсва надежда?! Нямам И много вяра аз на нея аз, но ако липсва единият, въпросът без-надеждно изобщо не стои на дневен ред :).