Нещата са добре - квадратни.
Приличат ми на дом. Или на стая.
Любов и обстоятелства са кратни
на себе си. А аз се колебая.

Сърцето изроди се до махало-
веднъж е огън, а веднъж студено.
Такава неумора е нахалост,
щом даже кожите ми се разденат

и вижда се отвътре, че пулсира
обърканият ритъм на покоя.
Когато в голотата ме разбираш,
си мисля, че това ме прави твоя.

Но е поредната объркана представа
за земния произход на уюта.
И по-добре, че не оставаш...
Животът ми прилича на минута,

подритвана след провалена среща,
хартийка, фас, парче от спомен.
Квадратни са нещата. Като грешка,
подир която раждаш се бездомен.