из "Броилки за големи"

      "Дай, бабо, огънче! Качи се по-нагоре!"

Не съумях да си отгледам корен
и, ето, днес се влача към небето.
От търсене разбирам - няма "горе".
С ръце издраскали са му лицето.
Поле е от прегръдки с празнотата
и хоризонтът в мен се разпилява
каледоскопно - смях на светлината.
И до частиците му се смалявам.
А всички стъпки сякаш са капани,
живот и смърт ведно предизвестили.
Изкачвам се под екот на тимпани,
останала без истини, а и без сили.
Нагоре! После ще се наслаждавам
на пламъка, за който приковават.
Получа ли го, трябва да го давам-
очите ми във кръговрата да остават.
И чувам "Слез да си го вземеш!" -
достигнала съм търсеното вероятно.
Дори не знам какво е да приемеш
безсилна огъня. А няма път обратно!
Поддавам се, увлича ме играта
и в сумрака и се развидели огнище.
А после пак се притаи в тъмата,
след светлината да не виждам нищо.

 

Браво, много ми хареса!

Радвам се, защото ми е и лично!
Усмихнат ден ти желая!:)

"Нагоре! После ще се наслаждавам
на пламъка, за който приковават.
Получа ли го, трябва да го давам-
очите ми във кръговрата да остават."

хубаво.

Винаги се наслаждавам на твоята поезия.

После ще се наслаждаваме!:) Да си додрапаме небето първо:).

Дано не е просто сестринско отношение;))
Благодаря!

Наслаждението е твое дело, но се радвам, че ти помагам в него!:)

който да ме дръпне от небето,
не всичкото. А онова, което
създава ми илюзия за "горе".
С извънземните... не, с тях не ми се спори.
Грознее ми смехът на светлината,
пресилен ми се вижда, нелоялен.
Усмивка с още няколко карата
не приобщава никой плъх асоциален.
Дали е екот от тимпани (и тигани)
сред кухненски абсциса с ордината,
площадната им истина се кани
да заглуши и притъпи нещата,
които още лани бяха в рани (от кални бани).
Очите ми се стрелкат орбитално,
когато предварително усещам,
че ще ми стане още по-банално
поредна глупост нечия (отбягвам я!) да срещам.

Че глупостта непобедимо дефилира,
не знае отдих и не се прибира.

Когато ми просветне тъмнотата,
май виждам ясно: фалш, и то в позлата.

А фаршът вътре гнил е - просто фарс.
Пък огънят е огънче, придърпано до фас.

;)


Много ти е хубава броилката. Чувствам се направо съзаклятнически;););)

То и аз май съм като този плъх асоциален:). Какво?! Направо съм си лабораторна мишка!:)
Светлината лъже, знам си аз! С тази каратова усмивка направо си я представих като циганка със златни зъби и ми се навира пред погледа, за да ми гледа на ръка:).
Няма невинни светлинни зайчета. Работата е по-сериозна, когато сме заложили вярата си, а не просто съзерцанието. Направо си ставаш разноглед!:)
Кое лъжа, кое истина, кое глупост, кое... хитрост, накрая съвсем не става ясно.

Мъдри са броилките на детството ни, така се оказва. Ние пак се хващаме в капана им като деца. Същото е, само сме сменили играта с варианта И за възрастни. Ето защо са нужни и съзаклятници. За да има кой да ни издърпа за косите, когато...